Може би най-основната предпоставка за оцеляване на обществото като организация е възпроизводството на човешкият ресурс, а от там и смяната на самите поколения. Въпреки всички икономически, политически и идеологически премеждия в страната, въпреки реалността на демографският срив, в България вече се заражда нещо, което може да бъде наречено „новата младеж“. Тази генерация живее в нов свят, има ценности, интереси и образци, които коренно се различават от тези на предходните поколения.

Като цяло младежите са социалната група, която буквално представлява близкото бъдеще на обществото и държавата като структура от институции, и затова в настоящата публикация се спираме основно на проблемите на младите хора.

Младежката безработица: ситуация към момента

Един от най-важните проблеми, който тревожи всички развити общества е непрекъснато растящата младежка безработица. Днес в целия свят по данни на Международната организация на труда над 60 милиона млади хора са без работа. Статистиката показва , че средното ниво на безработица сред младите жени и мъже е близо три пъти по-високо от колкото сред възрастното население. Картината в България не е по-различна – около 190 хиляди от регистрираните безработни са на възраст до 29 години.

Ситуацията в България дава основание да се направи извода, че младите безработни са една от двете най-рискови групи на пазара на труда заедно с хората в предпенсионна възраст. Това налага разработването не само на отделни програми, а на специална дългосрочна политика за разрешаването на проблема. Необходима е нова политика към облекчаване на прехода от училищния живот към трудовата дейност. Водещия световен опит показва, че най-добър ефект се постига при интегриране на политиката в областта на младежката заетост с политиката в областта на образованието. Например, във Великобритания Департамента по заетостта бе обединен с Департамента по образование и наука в единен нов Департамент по заетостта и образованието.

Анализите показват, че младежката безработица и непълната заетост сред младите генерации има много сериозни дългосрочни негативни последици. “Образът” на поведение, който се формира в началния етап на живота на човека, много често се съхранява в течение на целия му трудов път. Много често непълната заетост и особено хроничното “пребиваване “ в полето на сивата икономика, обричат младите на нестабилна заетост с ниско качество в течение на целия им живот. Всички сериозни изследователи сочат, че липсата на пълноценна и свободно избрана заетост в началния етап на трудовия живот, пряко се свързва с други много тревожни социални проблеми като престъпността и наркоманията.

Проблемите в Ямболска област

За Ямболска област последните статистически данни сочат, че над 1/3 от регистрираните безработни лица са млади хора до 29 години, а други около 30 % са безработни на възраст над 50 години.

Проблемите на безработните млади хора от Ямболска област и особено в общините Стралджа, Тунджа, Елхово и Болярово могат да бъдат обобщени по следния начин:

- липса на подходяща работа в техните населени места,

- това в някои случаи води до друга негативна тенденция - миграция към големите градски центрове – София, Бургас, Варна;

- липса на перспективи за развитие в малките населени места за младите хора

- при хората в предпенсионна възраст – наличие на натрупан опит и квалификация, която е неприложима или неизползвана;

- недостатъчно знания за наличните възможности;

- тези, които имат някакви бизнес идеи, не са достатъчно подготвени и информирани, за да стартират собствен бизнес.

Професионалната квалификация – един от факторите за младежка безработица

Проблемите в образователната система през последните години са довели и до проблеми свързани с професионалната реализация на младежта или т.нар. младежка безработица. Нейната структура показва, че най-силно са засегнати младежите със средно образование, без високо равнище на професионална подготовка. Около 80% от всички безработни са с ниска квалификация, а 25% от регистрираните безработни с висше образование са младежи. Следователно, “излишни” се оказват не само нискоквалифицираните, но и млади хора с много висока квалификация. Днес хиляди младежи с висше образование просто не могат да намерят работа. Образованието им не е съобразено с изискванията на пазара. Масово явление е висшисти да работят в магазини и на сергии, момичета с дипломи на икономисти, филолози и педагози, да се трудят като продавачки, санитарки или сервитьорки. Много тревожно е, че дълготрайната безработица все повече се “подмладява” – почти всеки втори от безработните младежи е дългосрочно безработен. Безработните младежи, които са без работа над 1 година са над 46% от общия брой на младежите без работа. Вече всеки четвърти от регистрираните безработни младежи е с престой на пазара на труда над 2 години. Над 90 % от регистрираните безработни младежи са без право на обезщетение.

Другата страна на медала - кризата с кадрите

В същото време, през последните 1-2 години се наблюдава противоположна тенденция на пазара на труда – кризата с кадрите – липса на свободна работна ръка с квалификация и образование, съответстващи на потребностите на работодателите. Основните причини за нея са растеж на икономиката и разширяване на вече работещите предприятия, нови чужди и български инвестиции, големите инфраструктурни проекти и неефективно използване на персонала. 

Миграцията към страните от ЕС на специалисти с различна квалификация ще оказва все по-значим натиск върху пазара, като за момента задържащ фактор е слабото владеене на чужди езици. От значение също така са липсата на задълбочена информация за пазара на труда, ниската мобилност в рамките на страната, липсата на мотивация, особено при младите хора, съчетано с демографския проблем.

Продължава борбата за привличане на ключови специалисти, като все по-често от водещите компании като алтернатива се разглежда привличането на млади хора и изграждане на кариера във фирмата. Кариерното планиране също е решение, за което все повече компании се замислят.

Все по-често се говори за (но все още рядко се прави) преосмисляне на разпределението на работата във фирмата така, че специалистите да се ползват точно според квалификацията им. Аутсорсингът и временната заетост са две възможни, но все още сравнително нови решения. Наемането на хора в предпенсионна и пенсионна възраст също е възможно решение

Възможните стъпки за решаване на тези проблеми

Тревожното нарастване на проблема с младежката безработица във всички страни, стана причина за приемането през 1998 год. на Лисабонската декларация за политика и програми по проблемите на младежта. На световната конференция по заетостта в Кобе държавите бяха призовани да обърнат особено внимание на придобиването от младите на трудов опит, както в рамките на училището, така и чрез извънучилищни програми за обучение; да им се осигури достъп до информация за развитието на кариерата, до нужните им консултации, до възможности за професионална подготовка. Европейският съюз направи следващата важна крачка: Европейската комисия препоръча на страните-членки да създадат необходимите условия, щото на всеки млад човек, които 6 месеца е останал без работа, да бъде предлагана нова възможност за заетост, в т.ч. възможност за професионална квалификация и преквалификация, производствена практика и др.

Как обществото – както на национално равнище, така и на ниво местни общности, може да се справи с решаването на тези проблеми? Една от стъпките е да бъде призната нова роля на социалните партньори – работодателски и синдикални организации, в намаляването и предотвратяването на младежката безработица. Много изследвания дават доказателства за това, че въвличането на бизнес организациите и на другите социални партньори увеличава ефекта от програмите за младежка заетост. Освен това, явявайки се активни участници в целия процес, тези организации са заинтересовани от постигането на успешен резултат. Например в Германия успяха да удържат младежката безработица на по-ниско ниво отколкото сред възрастните и един от ключовите фактори за това се явява участието на работодатели и синдикати в разработването и осъществяването на политиката за заетост на младите хора.

На местно, областно равнище сега са налице редица предпоставки, които могат да допринесат за решаването на натрупаните проблеми в сферата на пазара на труда, като:

- използването на предприемачеството като инструмент за икономическо развитие и като фактор за генериране както на доходи за самите предприемачи, така и за създаване на нови работни места; 

- от особено значение са и възможностите, които членството на България в ЕС дава чрез Европейските програми на ЕС, структурните райони и особено програмата за развитие на селските райони, предвид характеристиките на икономиката в областта.

За да се използват обаче ефективно тези възможности, е необходимо да се осигури значително подобряване на информираността на гражданите за тези възможности, както и осигуряване на качествени бизнес услуги. За решаването на тези проблеми ще допринесе и проектът на Ямболска търговско-промишлена палата ВИРТУАЛЕН БИЗНЕС ИНКУБАТОР, като една от основните му цели е да подпомогне инициативни безработни лица с идеи за бизнес с информация и консултации. Нещо повече, виртуалната форма на бизнес инкубатора разчита изключително на модерните информационни и комуникационни технологии и по този начин предлага едно евтино, бързо и гъвкаво решение на предприемчивите хора, търсещи подкрепа и услуги за стартиране на бизнес си.

Използването на новите информационни и комуникационни технологии за насърчаване на предприемачеството и подобряване на бизнес средата в региона е добър начин за ознаменуване на 15-годишнината на Ямболска търговско-промишлена палата, която се навършва през 2008 година.

Проект „ВИРТУАЛЕН БИЗНЕС ИНКУБАТОР-ЯМБОЛ" се осъществява с финансовата подкрепа на Програма "Активни услуги на пазара на труда" на Агенция по заетостта по Заемно споразумение със Световната банка.