ЯТПП

КРИЗАТА
Вместо с „ДОБЪР ДЕН” вече втора година хората се поздравяват с „КАК СИ С КРИЗАТА”. Не, че не са живеели в социална и икономическа криза и преди това. Лицето на кризата отчайва хората твърде дълги години – пастелно сиво и тъжно. Някъде още откъм 80-те години все това се коментира. И преди Берлинската стена и след нея. Прекалено дълго. Кризата постепенно превърна България в мащеха. Всеки от хората има брат, сестра, майка, баща, роднина, приятел, който е станал икономически емигрант. Останалите тук чакат и се надяват на промени, които да водят до благосъстояние, за достойно живеещи работещи и пенсионери, за здрави и образовани деца. През последната година кризата показа най-грозното си лице на хората. Тя скочи в България с нова сила, пренесена от по-богатия свят, който преди това се възползува от нашия преход, от нашия ненаситен със стоки и услуги пазар. Високия  икономическия ръст в страната ни с който се гордееха политици и държавници преди година ни наказа жестоко. Милиардите левове, бюджетни излишъци които вкара икономическия ръст и оживлението на икономиката в държавната хазна изчезнаха тайно и без полза за гражданите само за няколко дни тогава. Изчезнаха парите изобщо като кръвоносна система на активния бизнес. Парите по европейските програми вече няма да предхождат инвестициите, а ще ги покриват и то частично в срокове не по-малки от година време след изпълнението на проектите за собствена сметка на инвеститорите, и то при условие, че са изпълнени строгите изисквания и тежките административни процедури наложени от ЕС. Кредитите станаха недостъпна мечта, лихвите високи и непосилни. Единствената светлинка в българския тунел е Валутния борд – котвата която пази кораба „България” от обръщане, макар, че не се движи в икономическия океан.
публикацията може да прочетете тук в PDF формат
публикацията може да прочетете в ел. в-к ЯмболСвят